1. |
какво ли знам аз?
04:35
|
|||
|
Някой ми говори, но не чувам.
Сред стихващ студ се оглеждам,
пак съм тук.
Обтягам вълчи трап
и с мрънкащо скимтене
стъпвам в него.
Няма нищо, което би оправдало
мен и моите действия
Връщам се назад
и не мога да се спра.
Мислех, че е ясно.
Погребано желание
да се пусна да летя,
но блъскам още по вратата
и немощно пресипнал
искам да ме чуеш
"Никога не съм посягал, никога не съм.
Никога не съм протягал, никога не съм"
(Питам се)
Трябва ли да те чакам толкова дълго?
(Не знам)
Как издържам, как, се чудя.
И те чувам как си тръгваш.
Отеква ясно и...
Мислех, че е ясно.
Но какво ли знам аз?
Нищо не знам.
Нищо не знам.
Нищо не знам.
|
||||
2. |
предсмъртен блян
04:21
|
|||
|
Предсмъртен блян,
да се лиша от самота,
да се зарина в гроб,
да си замина през деня.
Сутринта никога не съм обичал,
но тази ще остане завинаги любима.
Глътка въздух, после я изпускам.
Щом разрежеш, почва да клокочи.
Безмълвен ад, тихо му пригласям.
Топлината на гърдите си усещам,
хвърлям поглед - виждам само черно.
Бързо губя слух, не мога да говоря.
За последен път да почувствам,
неизпълнен блян, а някога предсмъртен.
|
||||
3. |
акт за без публика
04:56
|
|||
|
Безшумен трясък ми пази тишина,
лекува трудно, като лъч тъмнина.
Да се видя в огледало,
марш, махни се, замръзни.
Това което виждам не помни щастливи дни.
Трудно ми е да видя какво остава.
Без усмивка вече, всеки помен заличен.
Смехът отеква вече само в спомените смъгли.
Очите търсят изход, бързо го показвам.
Изстенвам плахо, мазохистичен рев.
Трудно преглъщам мисълта за последната ми гледка,
изкована в паметта ми злоба,
търкам бавно зъби.
По памет пипам отражението неловко,
хващам силно и безмилостно не пускам.
Пукот чува се, за малко и хриптене.
Помня само малко,
почти толкова колкото всички останали - мене.
|
||||
4. |
дестинация: край
03:46
|
|||
|
Бездната тегли ме, отивам си завинаги.
Чаках я.
Поглеждам надолу, безмълвен седя.
Със смесени чувства боря се.
Стъпвам надолу, затварям очи.
Последен дъх поемам си.
Няма посоки.
Всичко се върти.
Безтегловност.
Умрях ли вече?
Отварям очи и нищо не виждам.
Размита светлина или мътно съзнание?
Безкрайността надолу тегли ме.
Махам с ръце да изплувам нагоре.
Бездната тегли ме, отивам си завинаги.
Чаках я, но не исках я.
Махам с ръце, паника обзема ме.
Изнемогвам, налягане натиска ме.
Усещам гърдите си как пропадат.
Извиквам колкото мога, чернее от болка.
Погледа ми отдавна черен е,
ставам едно с болката си.
Не усещам нищо, най-накрая.
Безмилостно стихията прибира ме.
Най-накрая.
|
||||
5. |
молитба
04:58
|
|||
|
Моля те, спри ме.
Искам да живея.
Моля те, спри ме.
Наново към стари навици.
Моля те, спри ме.
Нямам къде да отида.
Моля те, спри ме.
Опасен за себе си, дори насън.
Моля се, спри се...
Еднакви думи през тежка мъгла.
Моля те, затрий ме.
Не издържам, тънки влакна.
Моля те, пребий ме.
Напразно болка усещам пак.
Моля те, убий ме.
Мразя се, стъпчи ме.
Безразлични са ми дните.
Сутрин в апатия обличам се.
Мразя
всяка сутрин душата си.
Мразя
да се моля.
Мразя,
но обичам да тормозя се.
Мразя
всичко, чакам да свърши .
Моля те, убий ме.
Мразя се, стъпчи ме.
Безразлични са ми дните.
Сутрин в апатия обличам се.
|
||||
6. |
52 херца
06:08
|
|||
|
От кога търся
в безкрайното сиво
признак на живот.
Но намирам само
призрак на кашалот.
Викам безкрайно,
без отговор оставам.
Усещам живота ми
как отминава,
гласът ми си отива,
отговор не идва.
Към повърхността
насочвам се.
Студени вълни
обливат ме.
"Ще дойде време,
когато всички ще ме чуят.
Ще спрат да ме отбягват,
ще спра да се задявам."
Винаги повтарях си,
но все самота
е вечната ми мъка.
Издишам, без въздух.
Отпускам се.
Потъвам.
Помня.
Винаги.
Небето.
Слънцето.
Водата.
Самотата.
Обгърни ме.
Връщам се.
Чернотата,
самотата.
Завинаги съм тук.
|
||||
7. |
безвремие
05:46
|
|||
|
Тръгнах да ходя безцелно,
прескочих в бяг и не спрях.
тичам безкрайно вече,
времето все настига ме.
Остави ме на мира,
всичко в повече ми идва.
Тормози ме тиха мълва:
"Идвам за теб безвъзвратно,
никога няма да избягаш.",
тихо в умът ми се повтаря.
Вече настигна ме, ето, свършва се.
Време нямам.
Бързо изчезвам.
Слуз от устата,
кръв през очите.
Винаги бягам.
Никога не стигам.
Болка в мен не остана,
безвремието цялата взе я.
Безкрайно в момента ще съм.
Безчувствеността е завинаги.
|
||||
If you like пустота, you may also like:
supported by 5 fans who also own “пустота”
go to album
supported by 4 fans who also own “пустота”
Genre: Grindgaze. Exactly as cool as it sounds.
go to album
Drone and Cull
by APOSTLES OF ERIS + GOSSIP
supported by 4 fans who also own “пустота”
go to album
Artificial Bouquet
by Frail Body
New on Deathwish, explosive screamo from this Illinois band, full of scalding riffs and searing vocals.
go to album
Derramar | Querer | Borrar
by MASSA NERA
Massa Nera makes '00s-style screamo that strikes a balance between delicate intricacy and heavy passion.
go to album
Ataraxy
by Sadness / To Be Gentle
Atmospheric black metal band Sadness and experimental screamo band To Be Gentle channel intense emotions on this split single.
go to album
4-Way Split
by Zegema Beach Records
supported by 4 fans who also own “пустота”
go to album
